Свещена сексуалност

Когато става въпрос за сексуалност, това рядко означава секс. Сексуалният акт е външното поведение на човека. То не винаги отговаря на сексуалното възприемане и фантазиите ни.
Сексуалността е вътрешното ни усещане за радостта от собствената ни потребност за близост във всяка една своя форма.
От векове насам секса се смята за нещо нечисто, а в повечето случаи дори и за грях. Изписани са тонове книги, които ни учат как светците и мъдрите хора задължително са асексуални. В мъдростта и духовното израстване няма нищо лошо, стига обаче то да не става защитна реакция за бягство от собствените ни личностни проблеми.
Няма религия, която в малка или по-голяма степен да не осъжда човешката сексуалност, заклеймявайки я като ерес или разврат. Истината е, че жертвите, които е взело Християнството са много повече от жертвите и на войните дори. Съществуват хиляди версии на осъждане – от внушението, че това е грях, до здравословни заплахи. За религията вменяването на вина от собствената ни сексуалност е бил просто метода, чрез който да се контролира обществото и силата на общата му енергия, именно - чрез страха.
Ако майката се скара на детето си, заварвайки го да изучава тялото си – съвсем естествено и здраво любопитство, това учи детето да прикрива естествените си импулси. По този начин му се внушава, че това е нещо срамно, мръсно и не трябва никога повече да прави така.
Резултат номер едно - в последствие то се научава да крие  истинските си чувства и фантазии.
Резултат номер две - детето подсъзнателно получава усещането, че щом трябва да го крие, значи секса е нещо мръсно. Все пак за него родителите са първите авторитети в живота му и да им противоречи е дълбоко неестествено, затова то предпочита да повярва, че то е сгрешило. Нищо, че това е в разрез на чисто физическото му телесно усещане.
Резултат номер три - научава се да не вярва на усещанията си, а на онова, което му е казано и когато порасне този вътрешен конфликт прераства в осъзната или неосъзната депресия, фобии, асоциално поведение, страхова невроза...
Ето как нещо, което би трябвало да ни носи близост ни кара да се срамуваме и отвращаваме от собствените си желания и фантазии, след което просто няма как да бъдем хармонични личности. Няма и как да обичаме себе си, когато отхвърляме една толкова основна енергия в нас, а когато не обичаме себе си не можем да обичам истински и никой друг.
Жалко е, когато нещо така съкровено и интимно, като секса с любим човек носи вина, срам, неприемане. Свикнали сме да отделяме и любовта от секса, смятайки, че така ще бъде по-безболезнено, но всъщност всеки от нас копнее да обича един, единствен човек, на когото да отдаде душата, сърцето и тялото си. Защото всяко истинско нещо на този свят е триЕдинно.
И ако все пак се преборим с вината от собствената си сексуалност и радостта от нея, все още това е тема табу за разговор. Това все още е тема, по която се притесняваме да говорим, дори и с партньорите си. Особено с тях.
Всъщност, сексуалния живот не означава винаги приемане на собствената ни сексуалност. Напротив, за съжаление често е обратно пропорционално на нея. Колкото по-често и неангажиращо сменяме партньора си, толкова по-слабо е развито усещането да се чувстваме уютно в себе си. Количеството не компенсира качеството, а задълбочава още повече празнотата.
Шокиращ е факта, каква огромна част от повечето разстройства на личността се дължат на разстройства в сексуалното ни себеусещане. Случва се така, че дори дори след години „нормален” полов живот осъзнаваме, че той не ни е носил близостта, от която сме имали нужда и за която е предназначен...


Духовна Психотерапия

заради тези причини които изброени тук написах предпоследния си постинг и много се дразня когато сексуалността се прикрива с лицемерие! А пък и то моя опит знам че лицемерят тези които не са научени да приемат тези си желания като нещо нормално - такова каквото е храненето например:)))

"Всъщност, сексуалния живот не означава винаги приемане на собствената ни сексуалност. Напротив, за съжаление често е обратно пропорционално на нея. Колкото по-често и неангажиращо сменяме партньора си, толкова по-слабо е развито усещането да се чувстваме уютно в себе си. Количеството не компенсира качеството, а задълбочава още повече празнотата."

Колкото и да се правим на "разкрепостени", дълбоко в себе си знаем, че ни е нужен само един партньор. Истинския.